Може да обобщим в няколко реда, важните неща, с които трябва да се съобразявате, когато ваш близък има паническо разстройство и се нужаде от помощта ви:

1. Не правете предположение от какво имат нужда, а ги попитайте.
2.Бъдете предсказуем; не ги изненадвайте.
3. Позволете на човекът с паническото разстройство, да направи първата крачката за възстановяване.Той сам да определи, когато е готов за това.
4. Намирайте нещо положително във всяко преживяване. Ако засегнатия човек е способен да върви до определена цел, като киносалон или парти, отбележете това като успех и го насърчавайте, вместо да изразявате разочарование, че той е постигнал толкова малко.

5.Не анулирайте решението за изключване на дадена ситуация.: преговаряйте с човекът да предприеме още една стъпка напред, когато той или тя иска да избегне нещо по пътя си. Но ако той изпитва силен страх, не го насилвайте.
6. Не жертвайте вашият собствен живот в името на човек, който страда от паника.Така той ще се чувства още по- нещастен и във ваша тежест.Опитвайте се да сътрудничите.

7. Не се паникьосвайте, когато човекът получи пристъп на паника. Това още повече ще го изплаши. Демонстрирайте овладяност и се усмихавйте.

Вашата увереност ще му възвърне сигурността.

8. Имате право да бъдете разтревожени за състоянието, но не и да му внушавате, че той е обречен.

9. Бъдете търпелив и приемащ, но не й за човек, който постоянно е отпуснат и се е отказал се от живота. Ако личността не желае да направи нещо за себе си, то и вие не бихте могли.

10. Кажете : „ти можеш да изразиш всичко, каквото чувстваш, аз няма да те упрекна.. Аз се гордея с теб. Кажи ми това, от което имаш нужда сега. Дишай бавно и дълбоко. Остани в настоящето. Не мястото е това, което те безпокои в момента, а твоята мисъл, и картината, която тя рисува. Аз знам, че това, което ти усещаш е болезнено, но то не е опасно. Ти си смел човек и ще успееш да се справиш”.