Какви биват черноgро6нu у8режgанuя при куче?

Храносмилателната функция на черния дроб се състои в преработването или обезвреждането на вещества, които постъпват от червата. Най-честите чернодробни проблеми включват:

• Възпаление на черния дроб (хепатит): внезапно и тежко възпаление на черния дроб. То може да е предизвикано от инфекции, като при заразяване с кучешки хепатит и лептоспироза, от увреждане при злополука, от напреднало състояние на топлинен удар или от отравяне с растения, химични вещества или лекарства. Ранните признаци на чернодробното увреждане включват повръщане, сънливост, повишена жажда и уриниране и загуба на тегло. При появата на жълтеницата вече са изгубени над 80 процента от функцията на черния дроб. Лечението включва отстраняване на основната причина. Промяната в хранителния режим улеснява работата на черния дроб.  Изключване на черния дроб от кръвообращението: в някои случаи кръвоносносните съдове, идващи от червата, подминават черния дроб, като по този начин отровните вещества остават в кръвта и мозъкът може да бъде увреден. Засегнатите кучета залитат, имат гърчове, движат се бавно или получават припадък. Може да се наложи хирургична намеса.

Какво представлява цирозата на черния дроб?

Чернодробната цироза ) представлява крайният стадий в развитието на хроничния хепатит и на дистрофичните изменения в черния дроб. Патологичният процес се развива в две насоки: 1. Разрастване на съединителната тъкан в интерстициума. 2. Атрофия и изчезване на паренхима. Чернодробната цироза може да започне най-напред с разрастване на съединителна тъкан (напр. сифилис, малария, бруцелоза и др.) или пък да започне с първично увреждане на паренхима (напр. след прекаран вирусен хепатит). В резултат на склеротичния процес, който се развива в черния дроб, се получава повишение на налягането в системата на вратната вена с последващо колатерално кръвообращение.

В зависимост от причините, морфологичните изменения и симптоматологията чернодробните цирози могат да се групират по следния начин:

I. Паренхимни цирози:

1. Атрофична цироза .

2. Едролобуларна цироза . Тя се развива след огнищни некрози на черния дроб, които биват заместени от съединителна тъкан.

II. Билиарни цирози.

III Цирози, които се дължат на сърдечно-съдови заболявания:

1. Кардиална цироза, която се среща при продължителна декомпенсация със слабост на дясното сърце.

2. Перикардитна псевдоцироза, която се дължи на перикардиални сраствания и продуктивен перихепатит.

IV. Цирози вследствие свръх отлагане : на желязо - хемохроматоза, на мед - болест на Уилсън-Коновалов.

Атрофична цироза

Чернодробната атрофична цироза се характеризира със значително намаление на чернодробния паренхим и екстра- и интралобуларно разрастване на съединителната тъкан, което довежда до свиване на черния дроб и намаление на неговия обем.

Важно място в етиологията на тази болест заема хроничното отравяне с етилов алкохол, който освен чрез прякото увреждане на чернодробните клетки предизвиква също гастроинтестинални смущения с нарушение на резорбцията в организма на витамини и аминокиселини. Най­-голямо значение се отдава обаче на вирусния хепатит, който не е излекуван, а е преминал в хроничен. За появата на атрофичната цироза несъмнена роля играят смущенията в храносмилателния тракт във връзка с хронични чревни инфекции, предизвикващи интоксикация на чернодробните клетки по пътя на вратната вена. Консумирането продължително време на силни подправки в храната изглежда, че има също така значение.

От атрофична цироза боледуват по-често мъже на възраст от 40-60 годнни.

Симптоми на атрофична цироза

Атрофичната цироза протича в два стадия:

1) предасцитен и 2) асцитен или декомпенсиран.

Предасцuтнuят стадий се характеризира с появата на диспептични оплаквания: липса на апетит, горчив вкус в устата, газове и куркания в чepвата, диария, редуваща се със запек. Диспептичните явления са във връзка със смутената екзокринна функция на черния дроб. В резултат на интоксикацията от недостатъчно разградените белтъчни продукти се появяват симптоми от централната нервна система: главоболие, виене на свят,обща слабост, безсъние, намалена трудоспособност. Болните се оплакват често от упорит сърбеж.

През този период при обективното изследване се установява, че лицето на болните е мършаво и леко зачервено поради разширението на капилярите. По кожата на лицето и крайниците често се намират пулсиращи звездовидни телеангиектазии. Коремът е умерено и равномерно подут поради метеоризъм в червата. Черният дроб е леко увеличен; повърхността му при палпация е дребно зърнеста, а ръбът - остър.

В урината се намира увеличение на уробилиногена. Настъпва намаление на холестерина, предимно на естерната му фракция.

Предасцитният период обикновено продължава от 3 до 5 години. През втория, асцuтен стадий, коремът още повече се подува. Кожата на корема е обтегната, тънка и лъскава. Пъпът е най-често изгладен от голямото количество течност. Пробната пункция установява, че се касае за трансудат. Поради увеличено то налягане в порталното кръвообращение се развиват колатерали между вратната вена и двете празни вени. По корема в горната или долната част се виждат разклонения на венозни съдове. Понякога в областта на пъпа се образуват разширени вени във форма на кръг, от които изхождат венозни съдове, разположени радиално, наподобяващи глава на медуза.

С напредването на заболяването болните се изтощават иотслабват, особено крайниците, които в сравнение с подутия корем изглеждат тънки. При много голям асцит може да се получи оток на  глезените поради притискане на вените.

Черният дроб е намапен, атрофичен, с неравна повърхност, твърд.

Най-често той не се опипва.

През този период се наблюдават кръвотечения от различни органи: от носа, от хемороидалните вени, от хранопроводните вени. Причиненото от разкъсване на разширените хранопроводни вени кръвотечение по своята тежест може да представлява опасност за живота.

Изследването на основните чернодробни функции показва, че е настъпила функционална чернодробна недостатъчност. Чрез електрофореза се установява нарушение на албумино-глобулиновото съотношение, изразено в увеличение на глобулините. Флокулационните проби поради нарушеното колоидно състояние на серума стават положителни. Детоксичната функция е нарушена тежко, поради което сантониновата и хипуровата проба стават положителни. Количеството на протромбина намалява.

Поради намалената съпротива болните от чернодробна цироза са податливи на различни инфекции: стрептококови заболявани- пневмонии, кожни инфекции и др. Може да се развие туберкулоза на перитонеума. У болните от атрофична цироза често се развива възпаление на жлъчния мехур и жлъчните пътища - холецистит и холангит. Ако и нарядко, в черния дроб може да настъпи ракова метаплазия. .

Прогнозата в напредналите стадии на атрофичната цироза е неблагоприятна.

Хронична билиарна цироза. Холангитна цироза

Тази цироза се развива винаги вторично след продължителен хроничен холангит или след дълготрайно механично запушване на ductus choledochus (камък, тумор, срастване, увеличение на лимфните възли и пр.). Механичното запушване на жлъчните пътища създава благоприятни условия за тяхното инфектиране и за увреждането на чернодробния паренхим. От степента на увреждането на паренхима зависи развитието на цирозата. Когато липсва механично запушване, фиброзният процес се развива сравнително по-бавно и цирозата настъпва по-късно (средно след 2-4 години).

Симптоми на холангитната цироза

Болните от холангитна цироза се чувствуват отпаднали, отпуснати, с намалена трудоспособност. Много рано започват да се оплакват от сърбеж по кожата. Температурата най-често е субфебрилна, но понякога може да се повиши до 39 градуса с втрисане.

При обективното изследване най-напред прави впечатление жълтеницата, която болните имат отдавна, но напоследък е станала много по­-интензивна и е добила кафеникавомаслен оттенък. Кожата е суха, с тежки трофични изменения, със следи от разчесване и вторични инфекции. Понякога се наблюдават кръвоизливи по кожата - точковидни или по-големи особено по долните крайници.

Езикът е с малиновочервен цвят и изгладен. Черният дроб е увеличен, с твърда консистенция, при опипване - болезнен. Слезката е винаги увеличена. Образуването на асцит не е характерно за холангитната цироза, но в напредналия стадий на заболяването такъв може да се появи.

В урината се установява променливо съдържание на уробилиноген.

При силно запушване такъв може да липсва. Съдържанието на билирубин в урината се колебае в зависимост от механичното запушване.

В по-напредналия стадий на заболяването се установява анемия. Утаяването на еритроцитите е ускорено. Нивото на билирубина в кръвта покачено.

Протичането е прогресивно. Характерно за това заболяване са периодите на подобрение и влошаване. Най-напред излизат на преден план симптомите, дължащи се на инфекцията, а след това тези на чернордробната недостатъчност.

Прогноза. Средната продължителност на живота на болните е от 1 до 3 години, но могат да живеят и повече години.