Тялото на щуката е източено стреловидно, покрито с дребни люспи. Върхът на долната челюст излиза пред горната. Устата е широка и достига до под очите. В нея се намират кукообразно закривени зъби. Гръбният плавник е близо до опашния - над аналния. Окраската е твърде променлива в зависимост от местообитанието. Най-често гърбът е сивозеленикав или жълтозеленикав до почти черен. Страните са сиви или сивожълтеникави с широки тъмни ивици, а коремът - бял с черни петна. На дължина достига до 1,5 м, а на тегло - 35 кг (в долното течение на р. Днепър са улавяни щуки и до  65 кг).

Щуката е типична блатна риба. Среща се още в долното течение на реките включително и в р. Дунав. Хайверът си изхвърля най-рано от всички наши сладководни риби - през февруари - мapт, понякога под ледената покривка на водата. Отначало той полепва по дънни растения и предмети, а по-късно губи лепкавостта си и пада на дъното. В зависимост от температурата на водата излюпването на малките става за 7-27 денонощия.

Малките се хранят с различни плаващи организми. Когато достигнат размери 4 - 5 см, започват да нападат и по-едри животни, главно малки рибки. Възрастните щуки са ненаситни. Те нападат всички видове риби, даже и себеподобни. Хранят се още с жаби, водни плъхове, водни земеровки, водоплаващи птици и др. Щуките се пускат в рибовъдни басейни с по-едра риба, за да унищожават плевелните риби, конкурентни в храненето на шарана и на други риби, отглеждани изкуствено.

Месото на щуката е много вкусно.