Тялото на бялата риба е удължено и сплесната странично. Покрито е с малки бодливи люспи. Има две гръбни перки, разположени близо една  до друга друга. Коремните перки се намират на гърдите, почти под гръдните. Устата е голяма и снабдена с остри зъби. Гърбът е зеленикавопепеляв. Отстрани се очертават 8 - 12 кафявочерни напречни ивици. По гръбните и опашните перки също се наблюдават тъмни петна. На дължина достига 40 - 6О см, а на тегло - 3 кг.

Бялата риба обитава долните течения на реките, р. Дунав, язовирите и слабо солените езера и блата край морето - Мандра, Бургаско, Белославско и Блатниuа. Размножаването започва към края на март и продължава до края на май при температура на водата 10 – 26  градуса Целзий. Хайверът си изхвърля на порции и полепва по водната растителност. В зависимост от температурата на водата излюпването протича за 3­10 денонощия.

Бялата риба е типичен хищник. Храни се с по-дребни риби (езерна трицона, попчета, атерина, а в сладките води с различни шаранови). Малките до към 45-дневна възраст са зоопланктоноядни. Нарастването е различно в зависимост от храната, но в началните години то е по-ускорено, а в последствие се забавя.

Бялата риба има важно стопанско значение. Месото и е нежно и вкусно без междумускулни кости - приема се за деликатес. У нас се лови най-много в Бургаската езеро. Уловът и се извършва с грибове, винтери и сетки. Най-усиленият риболов е през месец септември ­декември, когато месото има най-добри вкусови качества. Използува се главно в прясно състояние.