Тялото на сафрида е удължено и слабо странично сплеснато. Страничната линия е покрита с гребеновидни люспици, които я очертават много добре. Гръбните перки са две - втората е много дълга. Аналната перка е също много дълга, а коремните се намират на гърдите - под гръдните. Над хрилното капаче има тъмно петно. Гърбът е масленотъмнозелен със синкав оттенък. Страните и коремът са сребристобели. Понякога по страните се наблюдават около 14 напречни ивици със зелен цвят. На дължина достига до 52 см, а на тегло - 1,3 кг.

Сафридът е стадна морска риба. Тя е топлолюбив вид. С настъпване на есенните застудявания се оттегля в по-топлите райони на морето (Крим, Кавказ, Турция), Босфора и Мраморно море, където прекарва зимата. Половата му зрелост настъпва през втората година. Хайверът се хвърля на порции на 5 - 20 мили от брега от края на май до средата на август при температура на водата 16 – 20 Целзий.

Сафридът се храни със зоопланктон, хамсия, цаца, попчета и др. Месото на сафрида е вкусно. Той има голямо стопанско значение.

Масовият улов става главно след първата половина на май, когато мигрира към крайбрежието за изхранване и размножение. Към края на септември стадата се формират за нова миграция, свързана със зимуването. В много редки случаи (при топли зими) сафридът остава да зимува и по нашето крайбрежие, но когато температурата спадне под 50, той масово измира. Използува се главно в пресно състояние, по­рядко се консервира.