Тялото на чигата има вретеновидна форма с пет реда костни плочки: един гръбен, два странични и два коремни. Устата е на долната страна на главата. Мустачките достигат до устата. Те са разклонени. Опашният плавник е несиметричен. Окраската на гърба е тъмносива или Кафеникава със синкав оттенък. Коремът е жълтеникавобял или бледочервеникав. На дължина чигата достига до 125 см, а на тегло - до 16 кг.

За разлика от другите есетрови риби чигата живее само в сладки речни води. Среща се в реките, вливащи се в Черно, Каспийско и Азовско море, а така също в големите реки, вливащи се в Северен Ледовит океан. У нас тя се среща само в р. Дунав. Движи се обикновено на малки стада или поединично. Зимата прекарва в дълбоки ями по дъното на реката във вцепенено състояние. Половата зрелост настъпва на 4-5-та година - при мъжките и 5-7-та година - при женските. Хайверът се изхвърля през май и първата половина на юни. Той полепва по песъкливите и чакълести дъна на реките, по места с бързо течение на водата. В зависимост от температурата на водата излюпването на малките става за 7-10 денонощия.

Малките се хранят отначало с дребните плаващи организми, а по-късно с ларвите на насекоми, които снасят яйцата си във водата. Възрастните се хранят също с ларви на насекоми, но поемат още червеи, ракообразни, понякога хайвер на други риби и др.

Месото на чигата е много вкусно. Тя има голямо стопанско значение. Годишно по нашия бряг на р. Дунав се ловят до 50 хил. килограма.