Тялото пъстругата е удължено вретеиовидно с пет надлъжни реда плочки: гръбен, два странични и два коремни. Рилата е с удължено лопатавидно и е по-дълго от половината дължина на главата. Устата е на долната страна на главата. Мустачките са къси, а върха заострен и не достигат нито до върха на рилата, нито до устатa. Опашният плавник е несиметричен. Oкраскатa на гърба е светлокафява, червеникава или сива, понякога със зеленикав оттенък. Отстрани този цвят е по-ясно изразен. Коремът е жълтеникав или бял. На дължина може да достигне до 2 м, а на тегло - 27 кг, рядко до 68 кг.

Пъстругата живее в Черно, Азовско и Каспииско море, а за размножаване навлиза в големите реки, вливащи се в тях. Половата зрелост настъпва малко по-рано, отколкото при другите есетрови риби. Размножителният период за индивидите в р. дунав е от април до септември. Хайверът се хвърля по чакълести дъна главно в района на Железните врата, а понякога и близо до устието. При температура на водата 18 – 20 градуса малките се излюпват за 2 - 4 дни. Няколко седмици след излюпването те се спускат по течението на реката и навлизат в морето. След изхвърляне на половите продукти възрастните също се връщат.

Малките се хранят главно с ларви на различни насекоми и по­рядко с дребни ракообразни, а възрастните – с малки миди, риби (меджид и шпрот) и понякога с червеи.

Годишният улов на пъстругата в р. Дунав за нашия бряг е доста голям. Месото е много вкусно, както и на другите есетрови риби.