Американската пъстърва на външен вид  не се различава много от балканската. Гърбът и е по-светъл, а отстрани по дължината на страничнтa линия се вижда една неясно очертана червеникава ивица, иридираща в различните цветове на дъгата. От това тази пъстърва е получила името си «дъгова» пъстърва. На дължина тя достига до ­50 см, а на тегло до 6 кг. Родината и е Северна Америка, откъдето била

разселена на много места с риборазвъдни цели. Пренасянето е станало чрез оплоден хайвер. Дъговата пъстърва има доста предимства пред местната пъстърва: издържа по-високи температури на водата (до 30 С); нараства значително по-бързо (докато балканската пъстърва за две години дocтигa до 170 г, то американската на тази възраст е вече З00- 400 г); не е придирчива към храната; инкубационният и период е значително по-къс (1,5-2 месеца) и др. В последно време с нея се зарибяват доста високопланински езера и реки в много страни. Размножителният й период при нашите условия настъпва през пролетта ­от средата на април до май, при температура на водата 8-10 градуса. Размножаването й по изкуствен начин е сравнително леко. На много места у нас са построени изкуствени люпилни, в когато се поставя оплоденият хайвер. Взимането на хайвера от женската и млякото от мъжкия става чрез масажиране на коремите на двата индивида.

В рибовъдните стопанства дъговата пъстърва хранят с какавиди на копринената пеперуда, освободени от пашкула след източване на свилата, със ситно накълцано месо и др. В природните условия храната и не се отличава от храната на речната пъстърва.

Вкусовите качества на месото и са по-ниски от тези на балканската пъстърва, но независимо от това и тя се смята за деликатес.