Тялото на пъстървата е заоблена и леко странично сплесната, покрито с дребни люспици. По горната и долна челюст се виждат ситни зъби. Между гръбната и опашната перка има малък издатък, наречен мазен плавник. Характерен е за всички пъстървови риби. Окраската на гърба варира, но в повечето случаи е маслиненозеленикава с неправилно разхвърлени черни и червени петънца. Червените петънца са заобиколени от бели пръстенчета. Страните са жълтокафяви до златисти. На дължина достига 20 см, рядко до 50 см. При нормални условия l-годишните индивиди достигат тегло 15 - 20 г, 2-годишните­до 170 г и 3-годишните - до 300 г.

Пъстървата е типичен обитател на високопланинските езера и потоци, където водата е бистра и студена. Половата зрелост настъпва на 3 - 4-годишна възраст. По време на размножителния период (октомври-ноември) мъжките добиват по-ярка окраска. Излюпването на малките става през март - април. През време на размножаването пъстървите се изкачват нагоре по потоците и ручеите. На места с подходящи чакълести дъна женската изравя трапчинка с опашния си плавник. Там тя отлага купчинка яйца, а мъжкият ги опложда. Двете риби затрупват оплодения хайвер с камъчета. Инкубацията зависи от температурата на водата: при 8 градуса - 60 - 65 дни, при по-ниска температура - 200 и повече дни.

Пъстървата се храни с ларви на различни насекоми, които снасят яйцата си във водата, водни бръмбарчета, попови лъжички, а когато поотрасне - с риби (себеподобни, главоч и лещанка). Често подскача над водата и лови пеперудки и други насекоми във въздуха. Нарастването става много бързо и зависи от количеството на храната.

Пъстървата е обект на изкуствено развъждане. Месото й е много вкусно и се смята за деликатес.