Мурад извежда чичо си Мустафа от покоите му. Той му обещава, че ще го отведе с кораб далече, далече. Мустафа се съгласява с голяма радост. В коридора се натъкват на Атике. Брат й й казва, че излизат да се разходят.

Атике изпада в паника, че брат й е решил да убие Мустафа, а възможно е и шехзаде да изпадне в същата участ. Тя тича при Ибрахим и го убеждава да се скрие. Заедно със Зарифе хатун, те напускат двореца през таен подземен изход, който е построен от Кьосем султан.

Мурад отвежда Мустафа в пристанището, където действително го чака кораб. Султанът казва, че няма да тръгне с него, его кораба го чака. Корабът напуска пристанището. Докато Мустафа е на щурвала, един от членовете на екипажа слага на шията му въже...

Кьосем получава съобщение от Халил паша, че е необходимо да се срещнат и се отправят с Хаджъ ага във вакъфа. Там ги чака засада. Юсуф паша и Синан имат намерение да ги екзекутират по заповед на Повелителя. Само появата на Халил паша и Кеманкеш им спасява живота. Юсуф паша успява да съобщи на Кьосем, че тя вече няма шехзаде. Ибрахим е екзекутиран.

Атике извежда Ибрахим от тайния изход, но там ги чака Хюсеин ага с палачите. Атике умолява да не убиват Ибрахим, защото той е последното шехзаде на династитята. След неговото убийство Османската династия ще престане да съществува, защото самия Повелител е смъртно болен.

Кьосем е в шок, тя иска да се върне в двореца и да поиска отговор от Мурад за съдбата на Ибрахим. Кеманкеш и Халил паша тръгват заедно с нея.

Хюсеин паша докладва на Повелителя за екзекуцията на шехзаде Ибрахим и му съобщава, че вече е погребал тялото.Върналият се в двореца Юсуф паша и Синанпаша съобщават за това, че екзекуцията на Кьосем се проваля, защото я спасява Кеманкеш и Халил паша.

В двореца Повелителя съобщава на Кьосем, че е екзекутирал Ибрахим. Халил паша и Кеманкеш са задържани от стражата и са хвърлени в тъмница. Кьосем припада в безсъзнание.

След като Кьосем идва на себе си, редом до нея са Атике, Хаджъ ага и Лализар. Атике разказва на Кьосем, че Ибрахим е жив, че е скрит на сигурно място. Хютеин паша не е искал да го убива и е минал на тяхна страна.

Мурад дава нареждане за екзекуция на Кеманкеш и Халил паша.

Кьосем благодари на Хюсеин паша за това, че не е убил Ибрахим. Тя го моли да предотврати екзекуцията на Кеманкеш и халил паша. Той е длъжен да отиде в еничарския корпус и да доведе оттам войници.

На Мурад му става все по-лошо и по-лошо, лекарите могат само да облекчат болките му.

Шейх Ул Ислам отива при султана и моли да му покаже шехзаде Ибрахим. Мурад му крещи и му казва, че не длъжен да му се отчита, че е убил Мустафа и Ибрахи без всякаква фетва. Яхия ефенди му напомня, че може да ги убива само при установяване на световен мир, а ако той поставя съдбата на династията под заплаха, това е незаконно. Мурад го гони.

На утринта започват екзекуциите. Кьосем наблюдава от една Зала. Еничарите ги няма. Палачът отсича главата на Халил паша. Идва ред на Кеманкеш. Кьосем излиза от залата и лично се опитва да спре екзекуцията. Юсуф паша се опитва да я спре, но в това време пред дворцовите врати започва да прииждат еничарите. Хюсеин паша открито преминава на страната на Валиде Султан и им отваря вратите. Кеманкеш е спасен. Мурад губи контрол над положението в столицата и даже в своя дворец.

Юсуф докладва на повелителя, че екзекуцията на Кеманкеш е била спряна от Кьосем султан и появилите се еничари, че Хюсеин паша ги е предал.

Зарифе хатун признава на Ибрахим, че е бременна. Той се стряска, че е нарушил забраната и припада. Хаджъ ага е принуден да извика при него лекар.

Мурад разбира, че Кьосем крие Ибрахим в двореца. Той заповядва да го доведат и да го убият пред очите му. Юсуф паша нахлува в покоите на Ибрахим, Атике се опитва да защити брат си, но стражата го извежда. По пътя към покоите на Повелителя ги напада Кеманкеш и Хюсеин паша. Ибрахим е в безопасност. Мурад вече не контролира даже двореца.

Мурад е в беда. Той си спомян детството, как Кьосем  му е пречела да участва в държавните дела. Той смята, че тя никога не се е гордеела с него и не го е зачитала като падишах. Кьосем бди над постелялата до самия край на султан Мурад.