Определено не се чувствам стара, макар че годините ми са много стари. То че ще се мре, ще се мре, но искам да е изведнъж и да няма кадрили около тази история. Не ме е страх от смъртта. Страхувам се само за дъщеря ми Муки. Тя не може без мен, както и аз без нея. Това споделя голямата актриса Стоянка Мутафова в откровено интервю.Пред “Галерия” грандамата на родния театър разказва любопитни истории от дългия си и интересен живот. Още от малка мечтаела за голямата сцена и събирала децата в махалата на импровизиран театър. Малко хора знаят, че по рождение актрисата има две имена – Стояна-Мария. “Когато съм се родила, съм била много слаба и всички мислели, че ще умра. Близки на родителите ми ги посъветвали да ме кръстят, защото е срамота все пак да умра без име. Баща ми решил да ме кръстят на дядо ми Стоян и Мария, на Света Богородица”, разказва актрисата.

Години по-късно в афиш изписали името й с едно “к” в него и така тя станала Стоянка. Днес достолепната дама често се връща към детството си. Всеки ден си спомня и за голямата си любов – актьора Нейчо Попов.”Манталитетът и културата му ме привлякоха... Той беше много даровит, музикален и имаше страхотно чувство за хумор. Най-важното за мен беше, че обикна моето дете, което не беше негово. Той умираше за Муки, тя също го обичаше адски много”, спомня си с носталгия Стоянка.

Тя споделя, че дъщеря й също мечтаела да стане голяма актриса. Но анонимка, заклеймяваща я като бездарна, я потиснала дотолкова, че Муки се затворила вкъщи и цяла година не пожелала да излезе. “Тя е свръхчувствителна и каза, че няма да стъпи повече в театъра... Не казвам, че щеше да стане звезда, но имаше потенциал”, казва Мутафова.

За своя голям приятел – Георги Калоянчев тя споделя, че е бил изключително предан на театъра. “На него нещата по въздуха му се получаваха. Калата хващаше ролите веднага. Много надарен беше”.

Накрая на интервюто Стоянка Мутафова казва: “Не съм научила нищо и не съм си взела поука от нищо в живота си, повтарям грешките си постоянно”.