На Мурад му става все по-лошо и по-лошо, лекарите могат само да облекчат болките му.

Шейх Ул Ислам отива при султана и моли да му покаже шехзаде Ибрахим. Мурад му крещи и му казва, че не длъжен да му се отчита, че е убил Мустафа и Ибрахим без всякаква фетва. Яхия ефенди му напомня, че може да ги убива само при установяване на световен мир, а ако той поставя съдбата на династията под заплаха, това е незаконно. Мурад го гони.

На утринта започват екзекуциите. Кьосем наблюдава от една Зала. Еничарите ги няма. Палачът отсича главата на Халил паша. Идва ред на Кеманкеш. Кьосем излиза от залата и лично се опитва да спре екзекуцията. Юсуф паша се опитва да я спре, но в това време пред дворцовите врати започва да прииждат еничарите. Хюсеин паша открито преминава на страната на Валиде Султан и им отваря вратите. Кеманкеш е спасен. Мурад губи контрол над положението в столицата и даже в своя дворец.

Юсуф докладва на повелителя, че екзекуцията на Кеманкеш е била спряна от Кьосем султан и появилите се еничари, че Хюсеин паша ги е предал.

Зарифе хатун признава на Ибрахим, че е бременна. Той се стряска, че е нарушил забраната и припада. Хаджъ ага е принуден да извика при него лекар.

Мурад разбира, че Кьосем крие Ибрахим в двореца. Той заповядва да го доведат и да го убият пред очите му. Юсуф паша нахлува в покоите на Ибрахим, Атике се опитва да защити брат си, но стражата го извежда. По пътя към покоите на Повелителя, ги напада Кеманкеш и Хюсеин паша. Ибрахим е в безопасност. Мурад вече не контролира даже двореца.

Мурад е в беда. Той си спомян детството, как Кьосем му е пречела да участва в държавните дела. Той смята, че тя никога не се е гордеела с него и не го е зачитала като падишах. Кьосем бди над постелялата до самия край на султан Мурад.