Младата майка Шулери е на пристанището, където се издирва малката й дъщеря Мелек. Полицията открива единствено червената шапка на момиченцето.

Седмица преди инцидента...

В катастрофа попада класната ръководителка на Мелек. По заместване в училището започва младата фотографка Зейнеп. Тя харесва малкото момиченце, което се откроява на фона на останалите деца. Мелек никога не е сресана, дрехите й са неподържани, но има голямо желание да се образова. Преподавателите се притесняват за детето, тъй като подозират, че то не се отглежда в нормална среда и най-вероятно е жертва на домашно насилие. Зейнеп живее сама.

Един ден в пощенската кутия открива покана за сватба на една от сестрите си. Отношенията им са обтегнати и младата фотографка изпраща съобщение, в което пожелава щастие и любов на младоженците и се извинява, че няма да може да дойде на тържеството.

Мелек се прибира от училище. Пред входната врата забелязва оставени мъжки обувки и се страхува да влезе в дома си. На влизане в къщата Мелек силно затваря вратата и Дженгиз, приятеля на майка й, се събужда. Ядосан пребива детето. Момиченцето не споделя за случилото се на майка си Шуле, която работи като компаньонка и не й обръща никакво внимание.

Зейнеп открива Мелек припаднала в училище. По тялото на момиченцето има множество синини и класната ръководителка заедно с колежката си Сезги решава да подаде сигнал до социалните служби.